Вероятно сте запознати с онзи вътрешен глас (или чувство), който взема участие в повечето аспекти от вашия живот. Понякога този глас може да бъде приятел, да ви окуражава, но в повечето случаи е критичен, кара ви да се съмнявате в своите способности и се противи на естествените ви инстинкти, които казват "Мога да го направя". Част от вас може да хареса или изпита неприязън към човека, когото току-що сте срещнали, без да съзнавате защо.

Понякога наричаме този вид реакция "химия" или "предчувствие". Ние често имаме противоречиви вярвания, основаващи се на всевъзможни вътрешни и външни влияния и дори главните ни убеждения може да работят едно срещу друго. Така че, когато се опитаме да постигнем целите си, ние биваме бомбардирани от други части на своята същност; от вътрешния, добронамерен "отбор", който е в състояние да помогне или да попречи на всичко, което се опитваме да направим.

СЪСТАВНИ ЛИЧНОСТИ

Има различни техники, които ни разкриват множеството начини, по които гледаме на себе си и също така с тяхна помощ се отразяват различните личности в нас, които от време на време си съперничат за проявление.

Изследването на Роджър Спери на хора с разделени мозъчни половини установи така наречената "теория за двата ума", която сега се потвърждава от знанията ни за коренно различните начини, по които работят лявата и дясната половина на мозъка. Така че, докато речевата ЛЯВА половина на мозъка отговаря за различни наши вярвания - доколко сме организирани, как общуваме, решаваме проблеми, вземаме решения или критикуваме - холистичната ДЯСНА половина се занимава с творчеството, израза, взаимоотношенията ни с другите хора и начина, по който се чувстваме.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НАШИЯТ ВЪТРЕШЕН ОТБОР

Някои аспекти от онова, което мислим, чувстваме и вярваме, могат да бъдат толкова различни, че да приемат характеристиките на един ВЪТРЕШЕН ОТБОР от отделни личности. До някаква степен те са част от всичко, което мислим, казваме, правим и постигаме.

Всеки от нас вероятно може да си спомни моменти, в които е бил абсолютно организиран, разсъдлив и под контрол и други, в които е ставал нехаен, подчинен на инстинкта и неорганизиран като малко дете.

Макар че "отборът" на моменти сякаш излиза от контрол и създава всевъзможни конфликти, които ни пречат да преследваме съсредоточено целите си, всички тези аспекти от собствената ни личност са всъщност съюзници. Те ни желаят доброто! Някоя част се проявява във всяко наше действие, дори когато е в очевиден конфликт с другите аспекти и не я разбираме съзнателно.

Не ви ли се е случвало да откриете, че някои от вашите цели са в противоречие с други, сякаш тези цели изпълняват желанията на различните личности в нас. Една от целите може да е била свързана с постоянство и сигурност, а друга да е включвала промени и авантюризъм.

Тези противоречия трябва да се решат, ако искате да бъдете непоколебими и насочени. Докато обмисляте какво би означавало за вас осъществяването на съответната цел, за да стигнете до някакви компромиси или модификации, трябва да вземете предвид и факторите на вътрешната среда. А сега ще се опитаме да разберем по-добре вътрешния си "отбор" и не да му правим ненужни отстъпки, а да започнем да го използваме като свой личен ресурс.

ВЪТРЕШНИЯТ КРИТИК

Съществуват теории, че всеки от нас има свой вътрешен еквивалент на инструктор, или критик, който постоянно ни казва какво трябва да правим. Този вътрешен критик, както и всеки външен, влияе зле върху изпълнението. Установено е, че при този случай в човека действат две "личности". Първата е умният и добронамерен, но досаден критик, който винаги се намесва, а втората е роденият лидер, който, оставен сам, ще действа с естествен, инстинктивен талант.

Едната личност смята, че тя е експертът, но не е. Втората е увереният, роден играч, който обича живота, но бива спъвана и тормозена от мъдрата, речовита първа личност. Критичната първа личност е логичната, занимаваща се с речта Лявата половина на нашият мозък, а непринудената, експресивна, безсловесна втора личност отговаря за Дясната ни мозъчна половина.

Нашият личен КРИТИК ни засипва със забележки в какви ли не ситуации: "никога не можеш да направиш това", "внимавай", "какво ще си помисли еди-кой си?", "а помисли ли за ... ".  Понякога този вътрешен диалог ни подкрепя ("давай, можеш да се справиш" или "сега ще им: покажа") и вдъхновява в онова, което правим. През повечето време обаче отрицателните самооценки блокират истинския ни потенциал.

Ако ни помолят импровизирано да произнесем реч, ние често се представяме дaлеч по- добре, отколкото ако са ни известили предварително. Във втория случай нашият вътрешен КРИТИК е имал достатъчно време да ни съветва, предупреждава и да се меси, а другата личност е била обхваната от безмълвен ужас.

ОПОЗНАВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ОТБОР

Вече се запознахте с така нареченият вътрешен критик, който до голяма степен е част от съзнателното мислене на лявата мозъчна половина. Личността ни има много аспекти, но те са ни непознати, тъй като действат несъзнателно. Всяка от тях обаче оказва влияние върху нашето поведение. Когато попаднем на своя или чужда постъпка, за която няма рационално обяснение, тя е проява на аспект от личността, който не действа видимо и съзнателно.

Лесно е да разпознаем онази своя част, която иска да се избави от болката, но далеч по трудно е да си представим, че има и такава, която желае да запази болката - може би поради допълнителните грижи и внимание от страна на околните, като тема за намалелите разговори в една връзка, като причина да не се захванем с някоя неприятна за нас задача, като претекст да отказваме покани за светски събития, като повод да заемем най-удобното кресло, да не изхвърляме боклука, да не ставаме първи, за да слагаме чайника на котлона и така нататък.

Всяка от горните вторични облаги ще противостои - несъзнателно, но ефикасно - на съзнателното желание да се избавите от болките в гърба. Вторични те намерения може да са погрешни, ирационални или глупави, но проблемът е в това, че те се разглеждат позитивно, като полезни или приятни, от определена част от нас. Естественото ни желание за удоволствие и избягване на болката създава "конфликт", в който не можем да предпазим себе си от това да правим нещата, които (съзнателно) не искаме.

Тези конфликти се проявяват по множество начини, не просто като нежелани навици и модели на поведение, но и в начина, по който реагираме на събития, ситуации, задачи, хора и всякакви други ежедневни стимули. Примерът с болката в гърба важи и при ПУШЕНЕТО, злоупотребата с алкохол и други вещества, преяждането, гнева, яда и всякакви други поведения, които може да не са рационално избрани или обясними, но в които вероятно има някаква вторична облага.

Не е изненадващо, че действията, които не контролираме съзнателно, имат най-голямо влияние върху постиженията ни - за останалите КРИТИКЪТ се е погрижил. За да направим промени, трябва да сме готови да определим кои наuщ части мотивират нежеланото, спъващо поведение.

Отделете време и направете следното упражнение

Изготвянето на списък със самоописания чрез недоминиращата ръка ще ви помогне много да опознаете тези свои скрити части. Вероятно сте в състояние да ги свържете с определени ситуации или нежелани навици.

Първата стъпка към променянето на някои самооценки е да установим кои са те. Ще ви трябва списък с характеристики или черти, които описват вас и онова, в което вярвате - не както смятате, че другите гледат на вас, а собствените ви самооценки. Не е нужно да ги изброявате в някакъв определен ред, но се пригответе за дълъг списък, тъй като личността ви има много аспекти и всеки от тях влияе върху поведението и постиженията ви. Подходяща техника е да се започне с изброяване на отделни думи, които смятате, че ви описват (като “честен” или “разхвърлян”) или сложни такива (например “самоуверен” или “непредубеден”), но пишете с недомuнuращата си ръка. Тоест, ако сте левичар, използвайте дясната и обратно. Това в повечето случаи е трудно и често се налага да пишете с големи главни букви, но с течение на времето става все по- лесно. Ако сте в състояние после да разчетете думите, няма защо да се притеснявате от детския си почерк.

Тъй като доминиращата ръка и цялата съответна половина от тялото се управляват от противоположната половина на мозъка, по този начин вие до известна степен впрягате недоминиращата, или подсъзнателна половина от мозъка.

Лявата половина се занимава с речта и логиката, а дясната - с интуицията и чувствата. Следователно тази простичка техника може да извлече подсъзна телни прозрения, които след известен размисъл осъзнавате като верни, но не бихте включили в списъка, ако пишехте с доминиращата ръка. Първите ви получетливи думи вероятно ще бъдат предсказуеми и ще съвпадат с онова, което бихте написали с другата ръка.

С нарастването на списъка обаче подсъзнанието ще добие известна свобода и думите все повече ще разкриват само оценката ви. Когато срещнете очевидни противоречия, трябва да си отговорите честно на въпроса кое от двете е вярно. Често списъкът, написан с доминиращата ръка, сякаш е подготвен за "обществен достъп" и не напипва най-дълбоките убеждения на човека за собствената му личност. Типично е написаното от доминиращата ръка определение "амбициозен" в другия списък да се появи като "рязък" или дори "груб". Обикновено близките приятели и роднините ще потвърдят, че описанията, написани с недоминиращата ръка, са по-близки до истината. Направете списъка, без да бързате. Добре ще е, ако сте спокойни, когато се занимавате с него. С намаляване влиянието на съзнателната половина от мозъка ще се появяват все по-задълбочени и искрени прозрения.

След като приключите горното упражнение добивате ясна представа, че ние сме съставни, многолики личности, с объркана лична йерархия на вярванията, нагласите, чувствата, желанията и намеренията, всички от които по един или друг начин се проявяват в поведението ни.

Много е важно да отделите време да помислите върху статията, която току що прочетохте. За съжаление много рядко си даваме сметка точно за тази страна от нашият характер, а именно многообразието от личности, които съставят самите нас.

И внимание не се отпускайте защото продължението на тази тема предстои.

Следва продължение .....

MASTERMIND ви препоръчва :

"Вътрешният ни отбор- ПРИЯТЕЛ или ВРАГ в живота?-продължението"

Източник : „НЛП: Невро-лингвистично програмиране“ –Хари Алдер